LazarovaZ :: Да свалиш маската и да бъдеш себе си

Постинг

12.11.2012 18:11 - Да свалиш маската и да бъдеш себе си

Автор: lazarovaz Категория: Лични дневници

Прочетен: 1579 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.11.2012 18:13

Всички носим маска. Понякога тя не е само една. Сменяме ги: според хората, с които общуваме, мястото, на което се намираме, целта, която желаем да постигнем. Превръщаме поведението си във фалш, защото мислим, че нашето би предизвикало смях, неудобрение и възмущение в другите, и срам и разочарование в нас. Бягаме от реалността и бягаме от себе си. Приемаме чуждото поведение за свое, защото то е по-оригинално или по-интиругващо. Премаме чуждите принципи и морал за свои, защото се страхуваме да изразяваме нашите. Смеем се, когато не ни е смешно за да впечатлим околните. Крием сълзите си, когато сме тъжни за да демонстрираме сила. Бягаме от проблемите си и се залъгваме, че ги нямаме, защото човекът с маската няма проблеми. И фалшът и театърът продължават, заедно със слабостите ни. Ставаме това, което сме искали, но победата не е сладка, ако не можеш да я споделиш със себе си. Печелим много хора зад гърба си, които споделят мнението ни, а това дори не е нашето мнение. Печелим подкрепа за нещата, които казваме, а това дори не са нашите мисли. Говорим със заучени фрази, държим се по подобие на други, смеем се фалшиво, а не се замисляме, че ако си позволим да бъдем себе си, може да кажем много по-умни неща, да впечатлим с много по-оригинално поведение и смехът ни да очарова и заразява повече хора. Най-голямата грешка е да отхвърлиш себе си, без да познаваш себе си.
Крием същността си още от най-ранна възраст. Лъжем, че не обичаме десерта в Детската градина, защото повечето деца не го обичат. Правим се, че ни се играе с кукли и колички, въпреки, че понякога обичаме да разглеждаме книжки или да рисуваме. Лъжем, че тати всеки ден играе футбол с нас, като всъщност, той е затрупан в работа. Лъжем за всичко, за да се впишем, там където желаем. Лъжите в училище стават все повече. Лъжем за интересите си. Държим се фалшиво. Крием ориентацията си. Крием стилът си. Не изразяваме мнението си за да не бъдем отхвърлени. Пренебрагваме принципите си. Говорим жаргонно, защото в училище, умното е глупаво. Крием себе си толкова добре, че не можем да бъдем намерени. И фалшът и лижите продължават до старините ни. Криеш се зад маска и на работа, за да поемаш по-малко и ли повече отговорности. Лъжеш децата си, за това какъв си бил и какви те трябва да бъдат. Учиш ги да бъдат себе си, а действително лепиш маска и на тяхното лице. И тогава изборът ти, или по-скоро липсата на такъв, се превръща и в нечий друг избор.
Да свалиш маските, може би, не е най-лесното нещо, но е правилното. Бъди себе си! Бъди истински! Много хора ще се влюбят в искрената ти усмивка, искреният ти смях и дори в слабостите ти.

Нагоре